Магнезий - кралят на минералите

Магнезий - кралят на минералите

Магнезий - кралят на минералите

 От 30 апр. 2016

Какви са плюсовете от приема на магнезий под формата на хранителна добавка?
►Елиминира умората
►Намалява мускулните крампи
►Редуцира риска от определени типове рак
►Грижи се за здравето на зъбите
►Регулира кръвното налягане и при хора с високо кръвно
►Спомага за намаляване на триглицеридите
►Подобрява инсулиновата чувствителност и глюкозният метаболизъм
►Подпомага метаболизма на мазнините и помага при наднормено тегло

Колко важен е магнезият за тялото?

От биологична гледна точка, този нутриент се използва като електролит и като минерален кофактор за ензими, иначе казано помощник в биотрансформациите. Като електролит помага за запазването на баланса на течности. Като помощник участва в над 300 ензимни системи, някои от които ATP и Аденил Циклаза. Нужен е за активацията на Креатин киназа и много от ензимите включени в пътя на гликолизата (20).

Тялото съхранява приблизително 21 до 28 грама магнезий при един възрастен мъж, който тежи 70 килограма. Половината от това количество стои в костите. По-голямата част от останалото се намира в клетките. 0,3% от магнезия в тялото се намира извън костите и клетките. 55% от това малко количество е магнезий в свободна форма, 33% е свързано към протеини (например ензими) и останалите 12% са в анионни комплекси (21).

Къде може да открием магнезий в естествен вид?

В храната ни, магнезият е най-често срещан в различните зеленолистни растения, зеленчуците, ядките, боба, бобените растения и животинските тъкани (10). Намира се и в различни добавки, които са на билкова или хранителна основа. Това включва:

  • Индийски спанак (Basella alba) в нива от 114 +/- 1 mg / 100 g (11)
  • Семена от Африканско манго (Irvingia gabonensis) в нива от 429 +/- 0.3ppm сухо тегло (14)
  • Семена от Mucuna puriens (13)
  • Гъба King Oyster при нива от 740 +/- 230 мкг / г (12)
  • Пчелно млечице при нива от 217.493mg / кг (15)
  • Плодовете на Schisandra chinesis, макар и при едва забележими нива (16).

Какви са препоръчителните дози магнезий?

Размерът на препоръчителния дневен прием в САЩ е поставен през 1999 година. Всеки прием от 310 до 420 милиграма дневно (17) се смята за правилен. Този тип изчисления се правят на база нуждите на 97-98% от популацията, така че са точни. Трябва да отбележим обаче, че дозата се изменя леко според възрастта.

Младежи между 14 и 18 години имат нужда от 360-410 милиграма, като за момчетата приемът е в горната граница. Между 18 и 30 години, нужната доза намалява леко до 310-400 милиграма, за да се увеличи на 320-420 милиграма при хора на 31 и повече години. При бременните жени приемът се увеличава с 30-40 милиграма, без да се променя по време на кърмене (17).

Статистиката обаче сочи нещо притеснително! На база на гореспоменатите нива, близо 68% от възрастните в САЩ са под нормата. Цели 19% не успяват да си набавят дори половината от препоръчителния дневен прием (18). Това се потвърждава и от друго проучване на NHANES за периода 2005-2006. Според допитването, 60% от възрастните приемат по-малко от EAR дозата (приблизителната средна нужда), която е 255-265 милиграма (19).

Как се мери магнезият в тялото ни?

Когато искаме да разберем колко магнезий има в тялото и дали имаме дефицит трябва да знаем няколко неща. Измерването в кръвта на серумните нива може да не отговаря на нивата на магнезиеви йони в тялото, наблюдават се чести разминавания (24).

По-добри начини за измерване са чрез червените кръвни клетки (еритроцити) и белите кръвни клетки (мононуклеари), като последните са най-добре свързани с мускулните нива на магнезий. Възможно е да измерим и нивата на магнезий директно в мускулите, чрез биопсия (25,26).

Типични серумни нива на магнезий са в границите от 1,7 до 2,5 mg/dL (21).

Кога се наблюдава дефицит?

При хора със състояние на наднормено тегло може да има дефицит на този нутриент. Това се поправя с инжекции витамин D. От това съдим, че явлението може да не е директно причинено от затлъстяването, а от проблемите с метаболизма на витамин D, за които дефицитът на магнезий е симптом (22).

Друга група, при която се наблюдава чест дефицит, са хората с диабет от втори тип. Там между 25% и 38% от хората страдат от въпросния недостиг (23).

Различните форми на магнезий

Магнезият под формата на хранителна добавка най-често е във вид на таблетки или капсули, където е прикачен към други молекули, обикновено соли. Това се прави, за да се стабилизира и той да не взаимодейства неправилно с други минерали при влизане на хапчето в организма.

  • Магнезиев Оксид/оксалат

Магнезиевият оксалат (MgO) по начало е с ниска степен на усвояване в тялото – 4-5% (190), но този процент се увеличава до 10%, ако е под формата на разтворима таблетка (191). Заради ниската бионаличност в червата, тази форма на магнезий се използва за разхлабителни цели. Под формата на оксид се използва като пълнеж, тъй като има ниско молекулярно тегло.

Обикновено не трябва да избирате продукти с тази форма, ако нямате нужда от лаксатив. Понякога производителите използват това, за да смалят разходите си. Имайте предвид, че понякога магнезиев оксид се комбинира с калций, за да се неутрализират запичащите свойства на калция.

  • Магнезиев дихидроксид

Означава се като MgOH2. Нарича се още млякото на магнезия. Отново се използва с лаксативна цел (192). Може да притежава антиацидни ефекти, но не е подходящ за използване в хранителни добавки.

  • Магнезиев Цитрат

Това е най-познатата форма на магнезий в хранителни добавки. Притежава голяма разтворимост във вода и е идеален за използване в течности. Магнезият свързан с цитрат има висока бионаличност – усвояване на около 25-30%, точно заради тази разтворимост (193,194).

Подобни на тези свойства има магнезият в комбинация с винена киселина (Магнезий L-тартарат) и магнезий L-малат. Три пъти по-голямата бионаличност спрямо оксида е доста голяма разлика, но не достатъчно. Използва се толкова често, защото също е евтин.

  • Магнезиев Аспартат

Магнезий свързан с аминокиселини, който също е повече бионаличен от оксида (195), но по-малко такъв в сравнение с цитрата (193). Едно изключение е магнезий моноаспартат, който има бионаличност от 42%, което е повече от 30-те процента при цитрата (196).

  • Магнезиев ДиГлицинат

Магнезий диглицинат е друга формула, която показва увеличена бионаличност спрямо тази на оксида. Освен това е абсорбиран в повече различни места от червата, ако го сравняваме с другите форми на традиционна суплементация с магнезий (197).

  • Магнезиев Оротат

Магнезий Оротат, чието друго име е оротова киселина, притежава благоприятни кинетични свойства в системната циркулация (198). Профилът му на безопасност също е висок (199). Проблемът с него е, че не се знае степента на усвояване от стомашно-чревния тракт.

  • Магнезиев Глюконат

Когато гледаме проучвания с плъхове, най-голямо усвояване има магнезий глюконат (200,201). Тези резултати трябва да се приемат с лек скептицизъм, защото плъховете са с дефицит на магнезий, което може да увеличи степента на усвояване. (202)

  • Магнезиев L-треонат

Магнезий L-треонат се разглежда най-вече като приложим специално в областта на мозъка и ученето, заради по-високото си усвояване там (54,68). Непубликувана информация на някои от учените от гореспоменати проучвания (54,68) предполага, че L-треонат и глюконат, ако са разтворени в мляко, имат по-висока бионаличност от цитрат, глицинат, оксалат и глюконат сам по себе си. (54,203)

Взаимодействие с други нутриенти

ZMA

ZMA е смесица от цинк, магнезий (L-аспартат) и витамин B6. Преди време, подвеждащо е обявен за стимулатор на тестостерон, но това не е вярно. Няколко проучвания на формулата доказват, че няма положителни промени върху цялостното представяне на тялото (204) и хормоналния статус (204,205).

ZMA може да се използва, ако искате да приемате и цинк, и магнезий, но да спестите малко пари. В някои формули количеството на витамин B6 е достатъчно, за да се спомогне синергично тялото за анксилиоза при пременопауза (102).

Анксилиозата е състояние, в което се вкарва пациент чрез лекарства. През него пациентът е вербално адекватен, но в същото време координацията и когнитивните функции са потиснати.

Калций

Магнезият и калцият се предлагат заедно заради тяхното взаимодействие при хората по отношение на костния метаболизъм. Калцият се прибавя към магнезиев оксид, който притежава разхлабително действие, за да неутрализира страничният ефект – запек.

Когато е разгледана абсорбацията на хранителна добавка с калций и магнезий, калцият се абсорбира с 23,5% по-бавно при прием на двете заедно. Дозата на калция е 15 милиграма, а на магнезия е 250 милиграма (206). Друго проучване не успява да достигне до отговор по отношение на бионаличността, но отчита повишение в кръвните нива на калций с 3,1%. Приемът е на 500 милиграма калций с 250 милиграма магнезий. (207).

Витамин D

Витамин D в момента е единствения есенциален витамин/минерал, който има степен на дефицит подобна на тази на магнезия, дори може би по-голяма. Метаболизмът на този витамин е силно свързан с магнезия.

Нивата на магнезий в мозъка могат да са негативно повлияни от излишък на паратироиден хормон (PTH), който причинява освобождаване на калций в кръвта (което е последвано от увеличаване на магнезия, за да се избегне дисбаланс). Това вероятно е една от причините за хроничното изчерпване на запасите от магнезий в невралната тъкан (208). Витамин D от своя страна блокира излишната наличност на PTH (209,210), тоест може да предизвика неврални ползи в следствие запазването на магнезия в нашия мозък.

Витамин B6

Другото име на този витамин е пиридоксин. Има голяма интеграция между него и кинетиката на магнезия в организма (211). Когато се приема повече от 1 грам Пиридоксин, това увеличава усвояването на магнезий в червата (212). Това не се препоръчва обаче, защото такава доза може да доведе до хронична токсичност (212,213). Тоест комбинацията е възможна, но не и практична.

Проучване в модела на предменструален синдром (PMS) отбелязва някакво намаляване на тревожността, което е причинено от синергията между магнезий (200 милиграма) и витамин B6 (50 милиграма), което пък е близко до дозите на двата елемента в ZMA комплексите (102). Предишно проучване с 200 милиграма магнезий, самостоятелно, не успява да премахне тези симптоми (103).

Циклоспорин A

Това е фармацевтичен имуносупресор, който причинява невротоксичност и успява да намали нивата на магнезий (214,215,216,217). Той действа чрез блокиране на тубулната дейност (218,217) и затова лекарите често препоръчват прием на магнезий, ако взимаме циклоспорин.

Л-Карнитин

Комбинация от магнезий и L-карнитин при дневна доза от 500 милиграма и при двете (магнезия като оксидна форма), в продължение на 12 седмици при хора с мигрена, води до намаляване на субективните периметри, с които се измерва мигрената (219).

Инулин

Инулинът е хранителна фибра, която се извлича от корен на цикория. Увеличава абсорбацията на магнезий (в конкретното проучване е използван обикновен магнезий) с 5,2% +/-2.9% (37). Това важи в определена степен и за калция, в конкретния случай при доза от 5 грама инулинова добавка, която съдържа 2,5 грама инулин и същото количество олигофруктоза. (37). Механизмите на увеличена абсорбация са свързани с транспортерите TRPM 6 и 7, които работят в червата и в случая са стимулирани. (270).

Един съвет е при приема на магнезий под формата на хранителни добавки да хапвате зеленчуци с повече инулин – аспержи, чесън, праз, лук, цикория.

Никотин

Поне едно проучване на пациенти зависими от никотин показва, че приемът на магнезий успява да намали изпушените през деня цигари след 28 дни, което е съпътствано от увеличение на нивата на магнезий в кръвта от 17.2+/-1.2mg/L to 26.1+/-1.6mg/L (221). Проблемът е, че това проучване е леко объркано заради приемът на бензодиазепин от пациентите, защото те са с психиатрични проблеми. Този ефект може да не е наличен при хора без такива проблеми.

За повечето от споменатите взаимодействия ще говорим по-подробно в следващите раздели.

Фармакология на магнезия

Бионаличност и абсорбация в червата

Усвояването на този елемент се случва в червата след орален прием. Изследванията показват, че това се случва както между клетките на червата, така и в самите тях. Превес взима първия способ, чрез който се абсорбира до 90% от количеството (27).

Степента на пропускливост между клетките се определя от протеините, които съставят връзките между тях. Чрез тези връзки се регулира ширината на пролуките между отделните клетки. Проблем в тези връзки е причината за състоянието, което познаваме като Синдромa “Leaky gut” (пропускливи черва) (28).

Установено е, че усвояването на магнезий се променя в отговор на серумните и телесните нива на нутриента. Когато има дефицит, усвояването се увеличава, а когато магнезият е достатъчно, усвояването намалява (29). Мястото, на което протича този процес също се смята да е междуклетъчния път, защото се вижда ясно промяната на нивата от вътрешността на чревните клетки (1-5mM ) към кръвта (0.5-0.7mM). Друго твърдение е, че регулацията се случва точно във връзките, за които говорихме по-горе, но това не е изследвано (29).

Другите 10% от магнезия, които се абсорбират в клетките, се пренасят най-вече от два транспортера с имена TRPM6 и TRPM7, които са от семейството на трансиентните рецептори (29,30,31). Те принадлежат и към класа на еукариотните α-кинази, тъй като притежават Thr/Ser киназа, за което ги наричат и чанзими (chanzymes) (29).

Знае се, че TRPM7 е негативно регулиран от магнезиевия йон (32), който поддържа намалената наличност на елемента от вътрешността на чревните клетки към кръвта, във времена без дефицит на магнезий.

Той съществува в почти всички клетки на тялото, докато TRPM6 е наличен най-вече в червата, макар и да се среща в бъбреците, тестисите и белите дробове (30,31).

TRPM6 е критичен за приема на хранителен магнезий, тъй като в него има генетичен дефект, който причинява генетична хипомагнезия с вторична хипокалцемия (31). По време на дефицит, съдържанието на TRPM6 в mRNA молекулите се увеличава. Това най-вероятно става в отговор на механизма за увеличаване на усвояването (33). Витамин D не влияе по никакъв начин на транспортера, поне в бъбреците (33).

TRPM6 и TRPM7 са отговорни и за други двувалентни катиони като Калций, Цинк, Манган, Кобалт и Никел, който може да работи и с двата, но предпочита TRPM6 (29,30,31).

Когато се консумира с храната, изглежда усвояваме между 20 и 30% от наличния в нея магнезий. (34,35,36).  Някои биоактивни вещества в диетата, като инулин (фибри), могат да увеличат абсорбацията (37). Други пък, като фитиновата киселина, намаляват усвояването. Тази киселина се свързва с магнезия и намалява усвояването с 60% (38). Друг елемент, който влияе негативно на усвояването, е оксалатът, но той го прави в по-малка степен.

Най-много магнезий усвояваме от зелените листни зеленчуци – 40 до 60%  от общото количество на магнезий в тях (40). Това се дължи именно на оксалатите, които са по-малко вредни, докато в другите храни фитинът намалява още този процент. В една разнообразна диета може да очакваме да усвояваме около 20-30% от магнезия в храната, като ако наблегнем на зеленчуците, този процент ще е по-голям.

Имунна кинетика

В имунните клетки, където магнезият играе роля на вторичен пратеник (предава сигналите, които рецепторите на повърхността на клетката са получили, напред по веригата), вътрешноклетъчното натрупване на молекулата (42) става чрез посредниченето на рецептора MagT1 (43). Интересното е, че този рецептор може би е регулиран по същия начин, по който се регулират TRPM6 и 7 по отношение на магнезия. Това се наблюдава при епителните клетки в търбуха (44).

Как се изхвърля от тялото?

След едномесечен прием на 500 mg магнезий всеки ден, проучване показва, че състоянието на хипомагнезия (ниски нива на магнезий в кръвта) изчезва при 43% от хората. Същият процент от хора започва да страда отново от дефицит след 4 седмици без прием на хранителната добавка. Иначе казано, елиминацията на елемента от тялото става за един месец.

Взаимодействие на магнезия с мозъка

Механизми на работа

Главният невронален механизъм, който магнезиевите йони ползват в мозъка е този на инхибитор (потисник) срещу калция в NMDA рецепторите (46,47). Въпросните рецептори са възбуждащи в дългосрочен план по отношение на обучението и стимулацията. Това ще рече, че магнезият съществува там като ендогенен блокер на калциевите канали (48), който участва в метаболизма на калция (49,50).

Ниските нива на магнезий са свързани със състоянието невронална хиперстимулация. В следствие на по-високата активация на NMDA рецепторите се освобождава повече калций (51).

Когато мозъчната мембрана е в състояние на покой (няма пикове в потенциала на невроните), магнезият обитава йонните канали, за да пречи на активацията на невроните (52,53). В момента, в който невроните трябва да се активират, магнезият бива разпръскан (54). От това можем да съдим, че нормалните му нива не са непременно индикатор за нормална дейност на блокиране, по-скоро служат за предоставяне на някаква алтернатива. Когато говорим за свръх нива на магнезия обаче може да се появи обратен ефект (55,56).

Пример за лекарства, които не се разпръскват по време на невронална активация и ефективно блокират работата на NMDA рецепторите са Мемантин и Кетамин (52,57).

Регулацията, която осигурява постоянна концентрация на магнезий в мозъка, става чрез множество йонни помпи на невроните (58) и хороидалния плексус, който работи заедно с бариерата между кръвта и мозъка (58,59,60)

Магнезият е от огромна важност за запазване функцията на невроните, в споменатите периоди на почивка, в които няма невронална дейност. Дефицит на магнезий в мозъка (който се появява не само при хроничен недостиг на хранителен магнезий) кара клетките често да се активират в периоди, в които мозъка не е посочил това да се случи.

Токсичните ефекти в неврона, които са в следствие на тази излишна активация, се медиират от изпращане на сигнали чрез зависими от калций ензими, когато има приток на излишно количество калций в клетката (52,62). Приток, който магнезия може да блокира в голяма степен, ако не е в дефицит (63).

Има някои доказателства, че “консервирането“ на магнезий след неврална травма (когато магнезия по принцип намалява) може да смекчи токсичността причинена чрез прекомерна активация на NDMA рецепторите. На това проучване обаче не може да се вярва на 100%, защото са използвани инжекции и това може да не отговаря на истината за хранителните добавки с магнезий (64).

Имаме и едно проучване, което разглеждаме подробно по-нататък, показващо, че при нормални нива и при състояние на излишък на магнезий в мозъка (последното е постигнато чрез орален прием на Магнезий L-Треонат при плъхове) може да се усили функцията на стимулиране по време на емоционална възбуда. Това се дължи на повечето работещи рецептори, които отговарят за това състояние (54). 

Взаимодействие с кръвно-мозъчната бариера

Концентрацията на магнезий в мозъка е по-висока от тази в кръвта. Този баланс се постига и поддържа в кръвно-мозъчната бариера чрез активен транспорт. Едно проучване показва, че повишени серумни нива на магнезий, постигнати чрез венозен прием на магнезиев сулфат, не успяват да предизвикат същата промяна в невралните концентрации (65). Увеличение от 100 до 300% в кръвните нива води до едва 19% увеличение в мозъчните (66). Друго проучване регистрира същото увеличение в невроните от 11-18% при достигане на излишък на магнезий в тялото (67).

Друго проучване, което разглежда магнезий L-треонат (MgT), казва, че тази форма увеличава невралните концентрации в по-голяма степен спрямо другите форми на магнезия (всички форми са в дозировка, която отговаря на 50 милиграма магнезий).

Наблюдава се, че магнезий глюконат и цитрат успяват да нормализират нивата на магнезий (които изглежда намаляват на ден 24) при контролните мишки. При MgT се виждат увеличение в ден 12 и 24, макар и те да са с малко под 10%. Използва се измерване на нивата на магнезий в цереброспиналната течност. Като вземат предвид метода на измерване, учените са коригирали процента на 15% (54).

Има и друго проучване, което разглежда тази форма на магнезий, но там не са измервани нивата във въпросната течност (68). Тоест, нямаме категорично доказателство, че по-високите нива на MgT водят до по-висока концентрация на магнезий в невроните.

Знаем, че това се случва в някаква степен, но нищо повече. Все още няма тестове на субстанцията върху хора.

Влияние на магнезия при Синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност (ADHD)

Дефицитът на магнезий може да е по-често срещан при деца с диагноза ADHD. Изследване на 116 деца показва наличието на този дефицит при 95% от тях (69), а друго проучване разглежда съдържанието на магнезий в слюнката на деца с ADHD, спрямо слюнката на деца без диагнозата. Страдащите от синдрома имат нива от 0.23+/-0.06mmol/L, докато контролната група има нива от 0.70+/-0.2mmol/L (70).

Има и проучване, което разделя децата на такива с ADHD и ADD (същото, но без хиперактивност). Там се забелязва, че дефицитът се наблюдава само при първата група. Другите деца нямат проблем с наличието на магнезий. (71).

Ето за това ще разгледаме и друго проучване с 50 деца на възраст между 7 и 12 с ADHD и дефицит на магнезий, при които има видимо подобрение по отношение на хиперактивността, измерено чрез две скали за рейтинг, след приема на 200 милиграма магнезий дневно в продължение на 6 месеца (72).

Има проучване, което показва, че ефектът на магнезия може да бъде подсилен от омега 3 мастни киселини от рибено масло. Доказателствата са 810 деца, които са приемали мастните киселини за период от 12 седмици. Забелязва се подобрение в същото отношение чрез скалата SNAP-IV (важно е да се отбележи, че тя не е използвана в предното проучване) (73).

Спокойно можем да кажем, че приемът на магнезий, може да е полезен за деца с ADHD, тъй като при тях той често е в дефицит. Проучванията не са достатъчно, за да можем да твърдим нещо категорично, но определено намираме един помощник като допълнителна терапия на тази с лекарства.

Магнезий при гадене

Проучване измерва скоростта на кръвния поток в средната церебрална артерия. Прием на магнезий под формата на хранителна добавка в доза от 4 грама (формата е Магнезий Сулфат) нормализира кръвния поток, който се влияе от големи височини. Въпреки това, гаденето, причинено от въпросните височини, не е облекчено (74). Интравенозният прием показва някакви подобрения, но те са толкова малки, че клинично са незначими (75).

Това е достатъчно, за да твърдим, че магнезият не е добър помощник срещу гаденето.

Магнезий и застояване

Има проучване, при което 50mg на килограм елементарен магнезий (604mg на килограм Магнезий L-треонат) не успяват да доведат до промяна в степента на движение при плъхове, след прием в рамките на един месец (54).

Магнезий и влиянето му върху съня

Оказва се, че магнезият има някаква роля по отношение на съня, тъй като има седативен ефект и е свързан със средната точка на съня, независимо от хранителната енергия. В проучването, единиците с най-малко магнезий имат по-късна средна точка (76). Това може да е повече ефект, отколкото причина, тъй като умишленото недоспиване (спане с времетраене 80% от нормалното) за 4 седмици показва намалени нива на магнезий в еритроцитите с 3,5% (77). 

Тази средна точка може да бъде изчислена като разделите средната продължителност на съня на две и като добавите полученото число към средното време за лягане в свободните дни (дни, в които спането не е диктувано от работа, училище, въобще от задължения от този тип). Тоест, ако по принцип лягате в 11 вечерта и се будите в 7 сутринта, добавяте половината от интервала (4 часа) към 11 вечерта и получавате средна точка на съня 3 сутринта.

Проучване на 12 здрави хора в напреднала възраст, които приемат ефервесцентни таблетки магнезий (доза от 10 mmol, постепенно увеличаваща се до 30mmol) в продължение на 20 дни, води до увеличаване на дълбокия сън (63,3%) и намалени нива на кортизол по време на спане. Това нормализира промените в режима на сън, които са причинени от застаряване (78).

Позитивен ефект се наблюдава и при хора на възраст 59 +/- 8 години, които консумират по малко от средните нужни нива на магнезий – 265-350 милиграма (79). Те приемат 320 милиграма магнезий цитрат за 7 седмици, което води до повишаване качеството на сън, както и на някои възпалителни параметри. Интересното е, че приемът на магнезий не увеличава нивата му в кръвта повече отколкото на пласебо групата, но само ако гледаме хора в дефицит (80).

Как се отразява приемът на магнезий при депресия ?

Магнезият е свързан с депресията, тъй като хора, които страдат от нея имат по ниски нива на магнезий в еритроцитите, спрямо контролната група от здрави хора. Някои антидепресанти (амитриптилин и сертралин) увеличават нивата на магнезий в еритроцитите (81). Все пак, тази взаимовръзка не се забелязва всеки път (82) и изглежда, че няма стабилна връзка между серумния магнезий и депресията (82,83,84). Премахването на магнезий от режима на плъхове води до депресия и тревожност (85).

В източник 86 се отбелязва, че повишените нива на депресия в обществото съвпадат с намаления прием на магнезий. Началната фаза на обработката на пшеницата намалява съдържанието на магнезий с 19%. 450 милиграма среден прием през 19-ти век стават 250 милиграма и по-малко в следващите векове (86).

Когато се разглеждат хранителните режими на хора с депресия, се забелязва противоположна връзка между прием на магнезий чрез храната и депресивни симптоми, въпреки че ефектът отслабва при отношение 0.7 към 0,86, когато вземем предвид факторите на живот и социоикономическите фактори. Въпреки всичко, ефектът е статистически значим (18).

Съществува хипотеза (86), която разглежда дефицита на магнезий като причинител на хронична активност при NDMA рецепторите, което да доведе до форма на грешна диагноза и пациента вместо да бъде лекуван от невронална травма, да бъде диагностициран с депресия, която е устойчива на лечение.

Проучване при възрастни диабетици от втори тип с току-що диагностицирана депресия и ниски серумни нива на магнезий (под 1,8mg/dL) показва, че прием на 450 милиграма елементарен магнезий, под формата на магнезиев хлорид, всеки ден в продължение на 12 седмици показва същия ефект като 50mg имипрамин (антидепресант), що се отнася до намаляването на депресивните симптоми (87).

Стрес

По време на стресов период при животни (причинен от обездвижване), магнезият изглежда ефективно намалява симптомите на депресия. Използван е тест с плуване. (88,89,90,91)

Магнезий за учене и памет

Механически, увеличение на магнезия от 0,8mM до 1,2mM може да намали амплитудата на движението на NMDA рецепторите във фаза на покой с 50%, въпреки че не влияе на движението по време на деполаризация (54). Тази хипотеза е изведена от факта, че магнезий блокира потенциала в покой на тези рецептори, но изчезва, когато невроните се активират (92).

Ефектът от повишаване на количеството магнезий се наблюдава при експеримент с плъхове, които получават 604мг/кг Магнезий L-треонат в период на месец. Субединицата NB2M се е увеличила с 60% (в други изследвания с 42% (68), като това влияе върху префронталния кортех и хипокампуса, но не и при амигдалата). Смята се, че подаването на сигнали се е подобрило с 36% по отношение на BDNF нивата (станали са по-високи). В другите изследвания процентът е 55 в префронталния кортекс, без ефект върху амигдалата.

BDNF е от по-долните стъпала в процеса наречен CREB активация, който се увеличава с 57%, в следствие на NMDAR сигнализацията. Тази сигнализация (93) и по-точно NB2M субединицата (94) играе роля в синаптичната пластичност (95) и функцията на паметта. Изкуственото засилване на NB2M по генетичен път е довело до увеличение на формацията на асоциативна памет в млади и стари плъхове (96). Проучване 68 пък отчита, че друга субединица, NR2A, не се влияе по никакъв начин.

Стимулиращите постсинаптични течения (EPSCs) на NMDA са подобрени от невроните на орално захранени с MgL плъхове от 8.8+/-3.1%  на 24.1+/-3.6%. Това е усилване на чувствителността в размер от 273%. Това се случва в отговор на ифенпродил (вещество, което се използва за предизвикване на реакция с NB2M). Наблюдава се по-скоро увеличена обща чувствителност към невронни импулси, а не просто повишен потенциал на отделни единични действия (54). Друго проучване показва по-висока хипокампална чувствителност, но не са разглеждани механизмите на постигане на ефекта (97).

При мъжки плъхове, магнезий (L-threonate) при доза от 604mg/kg дневно (равняващо се на 50mg/kg елементарен магнезий в допълнение на 0.15% вече добавен в храната (счита се за минимална ефективна доза) за над месец, успява да увеличи нивата на магнезий в мозъка със 7% спрямо началните, което може да е до 15%, тъй като техниката за измерване, която е използвана, намалява нивата на елемента (54).

Тази доза се асоциира с подобрение на пространствената памет (и краткотрайната, и дълготрайната), спомнянето и работната памет (само краткотрайната) при стари плъхове. При младите се подобрява само пространствената памет; увеличената способност за учене спира веднага след края на лечението, докато ефектът при старите плъхове изчезва чак след 12 дни (54).

Магнезий при състояния на Мигрена

Мигрената, както очевидно и много други състояние, изглежда да има някаква връзка с по-ниските нива на магнезий при хората с такъв проблем, спрямо хората, които са контролна група (98,99).

В извадка от лица с мигрена без аури за поне 2 години и с 2-5 пристъпа на месец се открива, че прием на 600 милиграма елементарен Магнезий (като Магнезий цитрат) всеки ден, в продължение на 3 месеца, води до намаляване на тежестта на мигрената (и при пласебо групата, и при взимащите магнезий). Измерването е направено чрез Visual Analogue Score (VAS). Рейтингът се е намалил от 7.57+/-0.86 на 4.00+/-1.53, което показва спад от 50% в тежестта на проблема (100).

Магнезий при симптоми на предменопауза и менопауза

В пилотно изследване на 38 жени се дава 250mg магнезий с продължително освобождаване, във времето преди техния цикъл. Това води до намаляване на свързаните с пременструален синдром симптоми с 33,5% (по данни на субектите) и 35,1% (измерено от учените).

Облекчението е като цяло във всички области, а не в конкретни симптоми. Приемът трае средно 27,9 дни като започва ден преди първия цикъл и свършва преди старта на втория цикъл на жените. (101).

Трябва да се наблегне на факта, че в проучването се използва марката Sincromag, която е патентована от Zambon Group, които субсидират изследването. Хубавото е, че друго проучване на прием в размер на 200mg магнезий отбелязва видими подобрения в симптомите на пременопауза. Има и малки, но забележими намаления на симптомите свързани с тревожност, ако магнезия се комбинира с 50 милиграма витамин B6 (102). Допълнителният ефект не се наблюдава при консумация само на 200 милиграма магнезий в продължение на 2 месеца (103).

Как влияе магнезия на сърдечното здраве?

Сърдечна функция

Намалените нива на магнезий в кръвта (индикация на дефицит) са свързани със сърдечна аритмия, хипертония и други заболявания (21), като хроничната липса на магнезий при плъхове води до сърдечна апоптоза (104).

Има видима връзка между ниските нива на магнезия и увеличения риск от сърдечни заболявания (105,106). При хората с дефицит на магнезий, приемът на хранителна добавка, която го съдържа, води до намаляване на риска от коронарна болест на сърцето и други (107).  Ако няма дефицит на минерала, не можем да говорим за кой знае какви подобрения.

Кръвно налягане

Нивата на магнезий в кръвта изглежда предупреждават в някаква степен за усложнения в кръвното налягане, дори след като отчетем състоянието на затлъстяване (108).

Проучване на плъхове доказва, че инжекции с магнезий (при дози по-високи от нормалните при използване на хр. добавка) успяват да облекчат увеличението на адреналин в разтърсени от ток плъхове с 96,2%.  Последващи тестове в лабораторна среда показват, че тези високи нива на магнезия действат като блокери на калциевите канали, дори при периоди на стимулация (55).

Друго проучване с възрастни диабетици не успява да намери влияние на магнезия върху метаболизма на глюкоза или липиди, след дневна доза от 360 милиграма в продължение на 3 месеца. Вижда се обаче връзка между серумните нива на магнезий и диастоличното кръвно налягане, което се дистанцира от другите положителни ефекти, които може да имат нужда от увеличаване на мускулните нива, за да се повявят(109).

По отношение на проучвания върху хора с нормално кръвно налягане, но с ниски нива на магнезий, нормализирането на дефицит (от ниво 0,66mM до 0,78mM, чрез 2,5 грама магнезиев хлорид в продължение на 3 месеца) е довело до намаляване в кръвното налягане с 7,1% (систолично) и 4,7% (диастолично) (110) Друго проучване с доза от 336 магнезий (като лактат) при жени с нисък прием на магнезий, също отбелязва намаление в кръвното налягане (111). Това обаче не е достатъчно, за да се стигне до някакви сериозни изводи.

Проучване разглежда дефицита на магнезия при хипертоници с диабет. Наблюдаваното намаление на кръвното налягане в следствие прием на разтвор от 2,5 грама магнезиев хлорид  (равняващо се на 450mg елементарен магнезий), всеки ден в продължение 4 месеца, е значително. Говорим за -20.4+/-15.9mmHg систолично и -8.7+/-16.3mmHg диастолично. (112).

Друго проучване използва същите периметри на дозиране и засяга отново възрастни диабетици със средна стойност на кръвното налягане в хипертоничния интервал (148,3/86,3). Вижда се намаление в стойностите с 6,5% и 4,2% респективно, но това не е достатъчно, за да се направи заключение.

600mg магнезий пидолат всеки ден за 12 седмици при хора с наскоро диагностицирано високо кръвно налягане, в допълнение на стандартното лечение, спрямо стандартното лечение с пласебо, води до намаляване в систоличното (-5.6+/-2.7mmHg)  и диастолично   (-2.8+/-1.8mmHg) кръвно налягане. Наблюдението е 24 часа. (114)

Може да се каже, че този ефект е свързан с намаляването вътреклетъчните нива на калций и натрий при групата, която приема магнезий. Това се отразява и в серумните нива, които се увеличават от 2,3mg/dL до 2,44mg/dL (114).

Това 24-часово измерване на кръвното е правено по-рано с 480 милиграма магнезий (оксид), което също води до намаление в кръвното налягане от  2-3.7mmHg систолично и 1.4-1.7mmHg диастолично. Колкото по-високо е било кръвното в началото, толкова по-силен е бил ефекта (115).

Някои проучвания не забелязват значителен ефект върху кръвното налягане като цяло, в отговор на захранването с магнезий. Когато разглеждаме въздействието само на хора, които по принцип са с по-високо кръвно, ефект има. Едно проучване обаче открива, че при хора с над 140mmHg систолично не се забелязва ефект (116).

Тоест, може да намали кръвното, ако то по принцип е високо и без значение от нивата ни на магнезий по принцип. Все пак ефектът не е кой знае колко голям, за да се говори за голямо научно откритие.

Проучване с 200 милиграма магнезий (забъркан с 30 милиграма Цинк за заблуда на тялото) при хора с диабет от втори тип, не води до намаляване на кръвното. Когато към това са прибавени витамините C и E обаче резултатите са на лице, което вероятно се дължи на доказаните ефекти върху кръвното на първия витамин (7).

Към момента, проучванията с приема на магнезий над достатъчното ниво, проведени при напълно здрави хора, не водят до промени при младите жени (117).  Група възрастни от Корея също доказва, че магнезия не намалява значително систоличното кръвно налягане при доза от 300 милиграма елементарен магнезий. В случая обаче се наблюдава забележим спад в диастоличното налягане (−2.91+/-8.84mmHg), което е установено с t-test, но не с ANOVA (статистически модели за анализ на вариациите). (116)

По-просто казано, ако нямате високо кръвно или занижен хранителен прием на магнезий (или пък дефицит), то магнезият няма да намали кръвното.

Триглицериди

Има случай на прием на магнезий от здрави хора (на средна възраст от 41,5 години), в който приема на доза от 500 милиграма магнезиев хлорид с храната (хлебче с масло) значително намалява скока в триглицеридите след хранене и повишаването на неестерифицираните мастни киселини (NEFA) (118).

Това изглежда се дължи на намалената абсорбация. Пикът на хиломикрон-TAG е забавен от 3 до 6 часа след храненето. Максималната серумна концентрация е намалена от 5,8-кратно увеличение без прием на магнезий до 3,6-кратно увеличение с приема му. Тези промени стават независимо от промените в метаболизма на калция и холестерола, защото те се виждат и при контролните групи (118).

Други изследвания при животни (119,120) и хора (121) показват увеличено липидно съдържание във фекалиите след прием на двувалентни минерали (като магнезий и цинк), което се дължи на тяхната способност да формират неразтворими солни комплекси с мастните киселини (122,123). Авторите на предишното изследване (118) смятат и, че това може да се дължи на изчистването на хиломикрон от тялото.

Дългосрочните проучвания не могат да демонстрират намаление на триглицеридит,е след 4-месечен прием на магнезий в дози от по 450 милиграма в елементарен вид, като експериментът е проведен при възрастни хипертоници (112).

За сега, най-добрите резултати по отношение на триглицеридите може да са в следствие на подобрения глюкозен метаболизъм. Проучване, което използва 2,5 грама магнезиев хлорид (450 милиграма елементарен магнезий) при възрастни хора с магнезиев дефицит и инсулинова резистентност, е стигнало до подобрение на чувствителността към глюкоза и инсулин. В период от 3 месеца се наблюдава и спад в триглицеридите с 39,3%, което е акомпанирано от увеличение на серумните нива на магнезий от 0.61+/-0.08mmol/L до 0.81+/-0.08mmol/L (124).

Липопротеини и холестерол

300 милиграма елементарен магнезий всеки ден за 12 седмици на здрави хора с нормален прием на магнезий не успяват да доведат до промени в HDL-C, LDL-C или общия холестерол между пласебо групата и магнезиевата група (116)

Друго проучване наблюдава някакво увеличение в HDL-C, което е в рамките на 0.1+/-0.6mmol/ и е постигнато с доза от 450 милиграма елементарен магнезий, даван на хипертоници с диабет и магнезиев дефицит (112). Същият ефект е забелязан при хора с магнезиев дефицит и в пред-диабетно състояние. Там увеличението е 22% - от 0.9+/-0.4mmol/L до 1.1mmol/L

Взаимодействие с глюкозния метаболизъм

Функция на панкреаса

Проучени са здрави хора, но с хипомагнезия (ниски кръвни нива на магнезий, 0,7mM или по-малко). Всеки ден взимат по 2,5 грама магнезиев хлорид (като 5-процентов разтвор), в продължение на 3 месеца. След теста кръвната глюкоза при глад намалява с 8%, инсулина с 12%, инсулиновата чувствителност се повишава (32.8%, HOMA-β). Всичко това се свързва с повишените средни нива на магнезий в кръвта от 0.66+/-0.08 до 0.78+/-0.12mM.

Накратко, увеличеният магнезий стимулира бета-клетките на панкреаса, което носи положителните ефекти описани горе. (110) Ако имате дефицит на магнезий, най-вероятно инсулиновата ви чувствителност не е в норма. Това може да се поправи чрез взимане на хранителна добавка с магнезий.

Тип 1 диабет

При диабетици от първи тип (зависими от инсулина, а диабета е причинен по-скоро от генетичен или имунен проблем, вместо от проблем с диетата) има повече хора с магнезиев дефицит. При близо 25% от тях се забелязва това нещо (125,126). Забелязана е връзка между нивото на магнезий в еритроцитите (по-показателно за общия статус от серумното ниво) и полиневропатичните симптоми (127).

При хора с диабет от втори тип се вижда, че хората с по-голяма диабетна невропатия имат по-голям риск от дефицит на магнезий (вътрешноклетъчен) спрямо диабетиците без невропатия. И в двата случая (диабет от тип едно и две) дефицитът е по-често срещан отколкото при здрави хора (23).

Проучване при диабетици от първи тип, които си бият инсулин, с магнезиева хранителна добавка в доза от 300 милиграма, показва намаление в свързаните с болестта невропатични увреждания (диабетична невропатия). 69% от контролната група имат влошаване, докато останалите 31% са в застой. При хората, които взимат магнезий, само 12% от субектите се влошават, 49% остават в застой. В пласебо групата процентът на подобрение е 8% от хората и 32% при взимащите магнезий (128). Тези положителни ефекти са независими от промените в HbA1c или инсулиновите изисквания, като в същото време са съпътствани от малко увеличение в кръвните нива на магнезия (с 5,7%) и нивата в еритроцитите (със 17,3%) (128).

Изводът е, че определено диабетиците от този тип могат да взимат допълнително магнезий, за да защитят здравето на нервите си от болестта, както и да намалят вече направените щети.

Проучване (129), което разглежда оксидацията на LDL и vLDL при диабетици от първи тип, с ниски нива на магнезий, не показва защитни антиоксидантни ефекти на магнезия върху този параметър (129).

Допълнителна информация

Проучване при хора с наднормено тегло и инсулинова резистентност, но нормални нива на магнезия (не в дефицит), приемът на магнезий (под формата на аспартат-хлорид) за 6 месеца при доза от 365 милиграма на ден, намалява глюкозата в кръвта при глад с 6,3%. Повишава се чувствителността към инсулин според два индекса - HOMA и Matsuda. Не се наблюдават намаления в инсулина или следобедната глюкоза (130)

При това проучване има голям процент на отпадане (52/98), при което няма разлика между двете групи (130). При недиабетици с инсулинова резистентност и дефицит на магнезий, ефектът е по-голям. След 3-месечен прием на 2,5 грама разтвор магнезиев хлорид (450 милиграма елементарен магнезий) се забелязва 13,8% намаление на глюкозата и 32% на инсулина (124). Друго проучване показва подобрение в инсулиновата чувствителност от 24%, глюкозата от 22,3% и HnA1C с 20,8%. (113)

При инсулиново резистентни хора, но без клинично доказан диабет, приемът на магнезия е свързван с подобрения в глюкозния метаболизъм. Степента на подобрение варира, както сами може да видите, но има ефект дори да нямаме дефицит на магнезий.

Гореспоменатия ефект на намаляване на кръвната глюкоза не е репликиран с 450 милиграма магнезий при диабетици втори тип с хипертония и магнезиев дефицит. Подобрението в HbA1c е 33% (от 13,4% до 8,9%). Това обаче не е достатъчно, защото сериозен спад има и при пласебо групата. (112).

Липсата на ефект върху глюкозния метаболизъм е виждана и друг път, при хора с диабет от втори тип, които имат нужда от инсулин. Те взимат дози от 360 милиграма магнезий в продължение на 3 месеца, но нивото на магнезий в еритроцитите не се променя (109). Друго проучване на диабетици втори тип, но с времетраене на приема от 30 дни на 500 милиграма магнезиев оксид, също не води повишаване на нивата на магнезия, но този път в кръвта. Доза от 1 грам обаче намалява нивата на фруктомазин с 73% спрямо началото (23).

Незначително намаляване на инсулина е отбелязано при хора с наднормено тегло, но добро здравословно състояние, след прием на 500 милиграма магнезий цитрат дневно, в продължение на месец (45). При хора без пред-диабетни симптоми и хипертония, доза от 300 милиграма елементарен магнезий в продължение на 3 месеца не успява да повлияе инсулина, чувствителността към него или глюкозата. Трябва да се отбележи, че хората са били с нормално тегло. (116).

При 10 атлети, приемът на магнезий води до видимо увеличение на серумната глюкоза в състояние на покой и по време на умора, без да се влияе инсулина, спрямо контролната група (131). Това проучване не казва каква е била дозата, а само, че е използван магнезиев сулфат в продължение на 4 седмици.

Друго проучване с магнезий върху атлети показва същото увеличаване на серумната глюкоза, където триатлети (силно трениращи атлети) получава 17mmol магнезий оротат всеки ден, в продължение на 4 седмици преди спортен тест. И в двете групи се увеличава глюкозата в кръвта по време на тренировка, но при взимащите магнезий увеличението е със 135% повече. При контролната група инсулина се е увеличил с 39%, но при тестовата група се е намалил с 65% спрямо началната точка (132).

Изводът е, че глюкозата може да се увеличи по време на тренировка, ако взимаме магнезий. Двете проучвания обаче показват, че това може би е ефект само за професионалните атлети, в случая триатлети, и Тае куон до бойци.

Магнезий при наднормено тегло и затлъстяване

Информация за връзките между магнезия и затлъстяването

Хранителният и серумният магнезий могат да са маркер за затлъстяване, и по-точно това дали техните нива са дефицитни или не. Проучване доказва, че този дефицит не е причина, а по-скоро следствие (133). Има проучване, при което групата от най-възрастните намалява размера на талията и процента на телесните мазнини след засилен прием на магнезий (134). Друго проучване регистрира този ефект при младежи, но не е следено за смущения (135).

Повечето от останалите проучвания по въпроса отбелязват, че здравите хора с наднормено тегло и контролните групи от здрави хора с нормално тегло може да нямат разлика в концентрациите на магнезий, но въпреки това ниското ниво на магнезий при вече затлъстелите може да е маркер за доста проблеми освен затлъстяването, като инсулинова резистентност (136), риск от сърдечни проблеми (137), възпалителни биомаркери (138).

Според учените можем да твърдим, че няма явна връзка между магнезия и телесните мазнини, но намалените нива на магнезий са свързани с известяването на проблеми в здравето (метаболитен синдром например (139)), които са свързани с по-голямо количество телесни мазнини.

Абсорбация

Едно проучване отбелязва, че приемът на магнезий успява да намали AUC на триглицеридите в кръвта. Това се случва при консумация на 500 милиграма магнезий, заедно с храна богата на мазнини. Смята се, че това свойство се дължи на магнезия, който прави неразтворими комплекси с мастните киселини, които не се абсорбират (118). С други думи, минералът може да намали абсорбацията на мазнини от тялото.

Задържане на вода

Поне едно проучване наблюдава облекчаване на свързаното с менструацията задържане на вода. Това облекчение обаче е налице само във втория менструален цикъл на суплементацията (130). Не е директно свързано с наднорменото тегло, но може да даде заблуждаващи резултати при измерване на общото тегло.

Взаимодействие на магнезия с мускулите, крампите и тренировките

Роля и кинетика

Скелетните мускули съдържат в себе си около 35% от общото количество магнезий в тялото (140). Там той играе ролята на ендогенен блокер на калциевите канали, а и помага за регулацията на магнезиевите нива в мускулите (141). В клинична среда, значителен дефицит на магнезий води до получаване на крампи и мускулни болки (142,143).  По време на свиване на мускулите (контракция), цитозолните нива на магнезий се увеличават, а pH намалява (увеличава се киселинността) (144). Тази връзка изглежда нормална, тъй като не съществува в свиващ се мускул без увеличение на pH (145).

Оказва се, че ролята на магнезия в скелетната мускулна тъкан (която може да се свива) е подобна като при невроните. Работи се срещу калция, за да се избегне активацията на излишни и неправилни действия.

Проучване на хора с болест на черния дроб, причинена от алкохол (състояние, в което мускулната сила е намалена (146) и има дефицит на магнезий (147), не се забелязва увеличение в мускулните нива на магнезия, като отговор на орален и венозен прием на магнезиев оксид в продължение на 6 седмици (148).

Производителност

Проучване върху здрави жени, при което се използва доза от 212 милиграма магнезиев оксид дневно, за 14 седмици, показва възможност да се възстанови нивото на магнезий. Поправянето на дефицита обаче не води до значими подобрения във физическото представяне на аеробно и анаеробно ниво (149).

Все пак, проучване при елитни триатлети, които взимат 18mmol магнезий оротат, всеки ден за 4 седмици, преди тестване (симулиран тест за триатлети), показва увеличение на глюкозата в кръвта. Скокът в глюкозата, причинен от тренировка, е 135,6% от нивото на пласебо групата. Има намаляване в нивото на кръвните протони (90% по-високи са при групата, която приема магнезий, и 98% по-високи при пласебо групата). Насищането с кислород се подобрява като въглеродния двуокис във вените намалява (66% при магнезиевата група, спрямо началните нива, докато при пласебо групата съдържанието е 74%). В същото време кислорода във вените става повече. При магнезиевата група той е 208%, спрямо началното ниво, докато при пласебото е 126% (132).

Всички тези проценти звучат странно и леко неразбираемо, но са биомаркери за по-добро представяне. Хората взимащи магнезий са по-бързи в плуването на 500 метра разстояние – регистрират 88% от времето на пласебо групите. Също така преминават по-бързо 20 километра с колела (98% от времето на пласебо), тичат 5 километра (92,5% от пласебо). За категорична обаче може да се вземе само разликата във времето на плуване (132).

Друго единично проучване предполага за забележителни ефекти на високите дози магнезий. Проучването е структурирано много добре, но ефектът не е симулиран друг път. Освен това, ефектът върху хора с ниска двигателна активност или заседяване не е този, който виждаме при маратонците.

Крампи

  • Има сведения за връзка на магнезия с мускулните крампи. При намалени серумни нива на минерала се наблюдават по-големи количества крампи при бременни жени (150,151), както и нощни крампи на прасците при някои хора (152). В допълнение, наличието на тежка хипомагнезия (много ниски нива на магнезия в кръвта) също е свързвано с наличието на тежки мускулни крампи (142), че и мускулни болки (143).

 

Имайки това предвид, в сравнително голям мета-анализ (на много проучвания) от Кохран не се показва намаляване на крампите по клинично свързан начин, при прием на магнезий (във всякаква форма при всеки пациент). Изводът е, че няма достатъчно резултати и статистики за заключение по този въпрос (153).

 

Резултатите по отношение на намаляването на крампи в краката са смесени. Трябва още проучване в тази насока, но то едва ли ще се проведе, защото както казахме няма клинично обоснован ефект.

 

За това пък се разглежда приема на магнезий по време на бременност, когато има крампи. Все пак трябва да се открие колко може да се разчита на връзката между крампите и магнезия. При бременност нивата на магнезий в кръвта намаляват, което може да води по някакъв начин до появата на крампи (150,151).  

 

Проучване на бременни жени, които взимат 360 милиграма елементарен магнезий (като смесица от магнезиев лактат и цитрат), отбелязва, че при нужните 50% намаление на крампите в краката, магнезиевият прием не може да доведе до нужната степен. Като данни са използвани средните цифри за брой на крампи и средния интензитет, на който са подлагани субектите (154). Тази доза е използвана на база скандинавските препоръки към бременните жени (154).

 

Последващо проучване (разглеждащо колко от учасниците ще имат 50% облекчение на симптомите) отбелязва, че магнезия подобрява достатъчно състоянието на 86% от хората, докато в пласебо групата 60,5% от хората усещат подобрение в честотата на крампите. По отношение на интензитета на крампите, 69,8% от взимащите магнезий се подобряват достатъчно, докато 48,8% от пласебо групата може да се похвали със същото. Според учените, тези разлики са достатъчно значими (155). Причината за разликата в тезите на това проучване и на мета-анализа на Кохран е, че въпросното изследване не е включено в списъка с проучванията, които Кохран използват. (153)

 

Странното е, че 3-седмично проучване открива подобрения и в пласебо групата, и в групата с прием на магнезий, като при вторите хора статистически подобрението е по-голямо, но въпреки това без подобрения в нивата на магнезий в кръвта (156).

 

Тоест, всички проучвания за крампите при бременни забелязват тенденцията за подобрение и в контролната група, и в тази с магнезиев прием, но разликата в двете подобрения не винаги е достатъчно голяма или пък е клинично обоснована.

 

  • Старческо проучване, което разглежда крампите по време на покой (нощни крампи) при хора с 8 или повече спазми на месец, отбелязва, че интравенозен прием на магнезий в доза от 20mmol (5 грама) под формата на сулфат не успява да открие разлика в честотата, времетраенето и силата на болките по време на спазъм, спрямо резултатите на двете групи сравнено с началните стойности. По-специално, приемът на магнезий води до намаляване на честотата с 26,8%, а пласебо групата усеща намаляване от 21,3% (152). Друго проучване, с доза от 900 милиграма магнезиев цитрат през устата, също не наблюдава подобрение в състоянието на хора с нощни крампи (157).

Има проучване, което открива подобрение в крампите на краката при хора с нощни крампи, макар и то да е ограничено. 78% от участващите отбелязват подобрение в спазмите на краката след прием на магнезий (под формата на цитрат в доза еквивалентна на 300mg елементарен магнезий). При пласебо групата процентът е 56%. Реалната честота на крампите е с разлика, но в същото време много близка, за да е статистически обосновано твърдението за подобрение (158).

 

Същият извод важи като цяло за нощните крампи. Има някакво подобрение след прием на магнезий, спрямо пласебо групата, но понякога е толкова малко, че може да не е плод реален ефект.

Взаимодействие на магнезий с хормони

Магнезий и тестостерон

В проучване върху бойци, които взимат магнезий в доза от 10mg на килограм, под формата на сулфат (5 пъти на седмица, в продължение на 4 седмици (с тренировки)), се отбелязва увеличение на тестостерона, измерено чрез тест за умора. Увеличението е от 104,7% до 108,5% при контролната група и от 117% до 118% за приемащата магнезий. Резултатите за отделните субекти са в някакъв прозорец, защото всеки в началото има различна стойност. Има разлики и в свободния тестостерон между двете групи, но те са незначителни. Все пак, групата приемаща магнезий има по-висок начален тестостерон (159).

Незначителна тенденция за увеличение на тестостерона и свободния тестостерон се вижда при всички други, когато разглеждаме стойностите в началото и в седмица 4 (159). Друго проучване, което разглежда ролята на магнезия, чрез магнезиев оксид в размер на 8mg на килограм, отбелязва лек ръст в тестостерона, при измерване на отношението на чистата телесна маса. Отново ръстът е недостатъчен, за да се определи като нещо значимо (160).

Изводът е, че може да очакваме лек скок или нормализация на тестостероновите нива чрез прием на магнезий.

Тироидни хормони

Поне едно проучване отбелязва, че приемът на магнезий в доза 10 mg/кг телесно тегло e свързан с по-малък спад в тироидните хормони (свободен T3, общо количество T3 и T4) по време на тренировка (161). Това проучване е дупликирано в Pubmed (162), където е отбелязано, че формата на суплементация е магнезиев сулфат.

Кортизол и ACTH

При спортисти, дозата от 10mg/кг телесно тегло повишава кортизола (но статистически незначимо) и след 4 седмици на прием това увеличение се появява в състояние на покой (отново по незначим начин (2,8%) (162). Нивата на ACTH (адренокортикотропен хормон) не са видимо повлияни по време на тренировка или почивка (162).

Имунология и възпаление

Проучване с доза от 500 милиграма елементарен магнезий под формата на цитрат, приемана всеки ден в продължение на месец, отбелязва, че при възрастни с наднормено тегло се забелязва промяна в геномната сигнализация (свързана с възпалението). Но тя е само по отношение на IL-6 (интерлевкин, който играе роля в имунната система) – след прием на магнезий имаме увеличение +0,23pg/mL, при пласебо групата е -0,37pg/mL)(45).

Магнезий и рак

Рак на дебелото черво

  • Изследване на 61 433 жени между 40 и 75 години, които нямат рак в последните 3 години преди проучването. Те са следени в продължение на 14,8 години. След като са взети предвид променливите като образование, BMI, калориен прием, нутриентите свързани с рак на дебелото черво (като фолиева киселина), се установява, че жените с най-висок прием на магнезий (над 255 милиграма на ден) имат по-малък риск от заболяване спрямо жените с прием от под 209 милиграма на ден. Рискът е с 41% по-малък. Това се отнася както за рак на дебелото черво, така и за ректален рак (163).

 

  • След това има направено проучване, което взима информация от „Women’s Health Study”, което е проведено върху 38 345 жени. При информацията за прием на магнезий е взета чрез въпросници. Жените, които взимат повече от 392 милиграма магнезий на ден са с 3% по-малък риск спрямо жените, които взимат под 279 милиграма магнезий на ден.

 

За съжаление, това проучване не разглежда различните променливи като горното. Вижда се повишен прием на фолиевата киселина, който е свързан с този тип рак, което обяснява по-високия отбелязан риск (164).

Изводите са, че всяко увеличение на приема на хранителен магнезий със 100 милиграма намалява риска от колоректален аденокарцином с 13% и с 12% от рак на дебелото черво. Направено е проучване, което разглежда хора със заболяването и здрави хора, заедно с мета-анализ на голям обем информация, но не се намира защитен ефект при млади хора без наднормено тегло (165)

Можем да отсъдим, че има връзка между по-големия прием на магнезий и по-малкия риск от рак на дебелото черво. Това обаче доказано се отнася само за магнезия приет чрез храна. Ефектът на хранителните добавки в това отношение не е изследван.

Взаимодействие с оксидацията

Минерално окисление

Проучване наблюдава, че при орална доза от 50 милиграма на килограм телесно тегло магнезий, приета с 30mg на килограм (доза по-ниска от токсичната) от тежкия метал кадмий, успява да нормализира промените в маркерите за оксидация (O2, SOD и MDA), ако е прието 1 час предварително; про-окислителните ефекти следват кадмия в изолация (166). Преди това, такъв ефект се наблюдава в бъбреците (167). Смята се, че магнезият модулира отлагането на кадмий в тъканите, разбира се в зависимост от дозата (168). Това може да е характерна черта не само на магнезия, но и на цинка например, тъй като има вероятност да е валидно за двувалентните минерали като цяло (169).

Скелетна и мускулна маса

Механизми

При 30-дневен прием на магнезий в доза от 365 милиграма (оксид и карбонат) от млади мъже успява да се потисне интактния паратироиден хормон (iPTH) в серума (кръвта) с до 24%, въпреки че няма промяна в циркулиращите нива на магнезий. (170)

Зъби

Ниските нива на магнезий в серума (171) и вероятно ниското отношение между магнезий и калций (172) са свързани с повишен риск от периодонтални заболявания и намалена здравина на зъбите като цяло.

Допълнителна информация

  • Проучване с прием на магнезий от здрави млади жени без дефицит разглежда прием на магнезий заедно с разнообразна диета. При него не е открито никакво влияние върху костния метаболизъм, нищо че нивата на магнезий в еритроцитите са се повишили с 5% (117).

 

  • В 20 жени след менопауза, с остеопороза, но без други костни заболявания сега или в миналото и без дефицит на магнезий, е открито, че след едномесечен прием на магнезиев цитрат в доза от 1830 милиграма на ден, серумните нива и йоните не се променят, но има положителна промяна в някои кръвни биомаркери, които отговарят за обема възстановена кост – 43,7% увеличение на остеокалцин и намаление на паратироиден хормон (173). В това проучване обаче не е открита връзка между магнезия и тези параметри. Отбелязано е, че промените са настъпили при хората в групата, която приема магнезий.

 

  • Проучване върху млади момичета на възраст 8 до 14 години, които са избрани заради ниския си прием на магнезий (220 милиграма или по-малко на ден), показва увеличение в съдържанието на минерали в костите на бедрото и тенденция за увеличаване плътността на лумбалните прешлени (макар и със статистически незначим процент) след едногодишна терапия с 300 милиграма магнезиев оксид дневно.

 

Черен дроб и хепатология

Ензими

Поне един път намесата в жени с наднормено тегло и нормално кръвно налягане, но с дефицит на магнезий е показала, че прием на 450 милиграма магнезиев хлорид може да нормализира нивата на аланин аминотрасферазата (ALT) и да нормализира, макар и незначително, нивата на C-реактивния протеин. (175)

Първото служи за откриване на щети върху черния дроб. Ако има голямо количество в кръвта, значи има проблем. Второто се повишава, когато имат възпалителни процеси в тялото.

Взаимодействие със сексуалността

Мъжката плодовитост

Проучване с 3 грама дневна доза магнезий оротат в продължение на 90 дни не успява да повлияе видимо мъжката плодовитост или някои от параметрите на семенната течност при хора с увредена плодовитост. Това довежда единствено до увеличаването на количеството магнезий в еякулата (176).

Взаимодействие с различните органи и системи

Уши и слух

В изследване, в което всяка група знае на какво лечение е, 532 милиграма магнезий дневно, приемани в продължение на 3 месеца от малка група хора с умерен до силен шум в ушите, успява да намалят усещанията на затруднение при шум в ушите, както и самия шум в ушите, въпреки че не се променя възприятието външната среда от ухото (177).

Бели дробове и дишане

  • При хора с лека до умерена астма (според определението на NHLBI (178)) 340 милиграма магнезиев цитрат на ден, в продължение на 6 месеца и половина са свързани със значим спад в субективните фактори за това как астмата пречи на нормалния начин на живот. Това е установено чрез допитвания от тип ACQ и

 

  • Дозата метахолин, която е нужна, за да се намали функцията на дихателните пътища се е увеличила, което е индикация за по-голяма устойчивост при хората, които приемат магнезий (179). Интересното е, че в проучването не се отбелязва никакво състояние на дефицит, никаква разлика в приема на диетарен магнезий или задържането му в тялото от пласебо групата и магнезиевата група.

 

  • Позитивни резултати се виждат и при деца с астма, където 300 милиграма магнезий всеки ден в продължение на 2 месеца са свързани с по-голяма бронхиална устойчивост (подобно на метахолиновия тест по-горе). Децата са използвали по-малко салбутамол (лекарство за астма) по време на изследването (180). Друго проучване по същата тема, върху деца, отбелязва, че за този ефект е нужна доза от 200 до 290 милиграма магнезиев цитрат, веднъж на ден. (181).

 

  • Противно на горните изследвания, поне едно проучване показва, че прием на 450 милиграма магнезий за период от 16 седмици не води до подобрение при 300 човека, които са ползвали поне по 1 доза кортикостероиди всеки ден, за да контролират астмата си (182). Друго проучване с 400 милиграма магнезий при хора с дефицит води до подобрение в субективните симптоми, но не се намират емпирични подобрения в обема въздух, който може човек да издиша на един път умишлено. (183).

Изводът е, че можем да очакваме подобрения при хора с астма, които не използват лекарства или го правят само по време на нужда. Единственото проучване, което разглежда прием на магнезий по време на терапия с лекарства, не показва ефект. Тоест, минералът може да намали нуждата от използване на лекарства при проблем, но не помага като помощна терапия със самите лекарства.

Пикочен мехур и уриниране

Едно проучване отбелязва, че прием на добавка натрий-магнезий цитрат успява да увеличи pH на урината и да увеличи нивата на магнезий в нея. Тези две неща действат срещу формирането на камъни в бъбреците, които са зависими от калция (184). Това проучване обаче не успява да открие намаляване формацията на калциеви оксалатни соли, докато формацията на други соли (урат, брушат, октакалцев фосфат) намаляват заедно с промените в pH (184).

Бъберци

Причинената от цисплатин невротоксичност води до намаляване на количеството магнезий в бъбреците, тъй като пречи на тубулната реабсорбация (трансфер от тубула към кръвта)(185), което може да причини проблеми (186,187). Заради това, магнезият е препоръчван в някои случаи на пациенти с онкотерапия, които приемат цисплатин, за да се предотврати този дефицит (188).

В същата посока, поне едно изследване върху животни, свързано с причинената от цисплатин невропатия, отбелязва, че оралните дози от 20, 80 или 200 милиграма магнезий на килограм, под формата на магнезиев сулфат, не успяват да осигурят защитни ефекти на бъбреците, но при най-ниската доза има най-остри щети.

Безопасност и токсикология

Странични ефекти

Най-честият страничен ефект, който е свързан с приема на магнезий, е диарията, който е и най-голям при прием на магнезий под формата на магнезиев оксид (защото той има най-малка степен на абсорбация и най-голямо изхвърляне чрез фекалиите).

1 грам магнезиев оксид дневно е достатъчен да причини диария при 12% от хората участвали в изследването (23)

Токсикология

В модел на плъх, магнезиев хлорид при доза до 2,5% от хранителния прием не води до никакви забележими токсични ефекти (222).

Реални случаи

Има само един единствен сигнал за прием на магнезий оротат, който води до токсични симптоми при младо момче, което страда от ниски нива на магнезий в кръвта (223). Причината не е установена.
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/19657294

http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/21496936
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/20180042
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/21226679
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/16186280
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/15163474
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/15190052
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/20593142
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/11787986
http://ods.od.nih.gov/factsheets/Magnesium-HealthProfessional/
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/11939106
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/22522306
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/17852489
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/15146961
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/22510102
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/22399445
http://www.nap.edu/openbook.php?record_id=5776
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/19085527
http://www.ars.usda.gov/SP2UserFiles/Place/12355000/pdf/0506/usual_nutrient_intake_vitD_ca_phos_mg_2005-06.pdf
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/2931560
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/11811859
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/19402296
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/9589224
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/3665095
http://www.degruyter.com/view/j/cclm.1980.18.issue-5/cclm.1980.18.5.257/cclm.1980.18.5.257.xml
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/3807425
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC1855626/
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/16537969
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/18301276
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/17729442
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/17481860
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/21290295
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/16524949
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/7626596
http://www.nature.com/ejcn/journal/v58/n2/full/1601778a.html
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/13848379
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/17298707
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/14985216
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/15035687
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/6711467
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/7381600
http://www.cusabio.com/wenxian/117.pdf
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/21947671
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/18705540
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/21159786
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC1280813/
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/6320006
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/6375330
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/15001450
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/18562569
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/19780405
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/11733308
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/17163677
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/20152124
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/15477382
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/9264101
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/11323344
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/12061505
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC1282709/
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/3789989
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/2001142
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/12909079
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/9932380
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/15466958
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/8942590
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/15753761
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/1296767
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/22016520
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/9368235
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/21964765
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/22206662
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/9368236
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/20868469
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/14572304
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/14572305
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/21296614
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/15119699
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/12163983
http://www.nap.edu/openbook.php?record_id=9956&page=282
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/21199787
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/19780403
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/7560548
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/18271494
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/10072661
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/18825946
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/19944540
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/19271419
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/17085867
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/17825400
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/15159129
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/16227649
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/6325946
http://www.nature.com/nrn/journal/v5/n5/execsumm/nrn1385.html
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/19153576
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/15572114
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/10485705
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/6097334
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/2584000
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/11306197
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/18705538
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/17177579
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/10746516
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/9861593
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/17972464
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/12972103
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/14963055
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/19958415
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/9397253
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/9632126
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/21241290
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/9449404
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/19020533
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/12663588
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/19617879
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/9719052
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/19359148
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/10334649
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/19941679
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/838405
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/6870999
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/5823879
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC2165744/
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/8505664
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/15223977
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/1467158
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/8639008
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/11008927
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/15319143
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/9800686
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/21205110
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/18614418
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/9794094
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/22410511
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/22695027
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/15855585
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/22145455
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/22405520
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/15724867
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/23523313
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/19009818
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/299886
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/5784618
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/8754704
http://www.mrijournal.com/article/S0730-725X(00)00132-6/abstract
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/15938748
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/9581671
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/12074739
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/16173138
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/11252079
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/17574257
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/3063587
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/21289017
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/22972143
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/18768245
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/22909270
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/7631676
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/10907623
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/12011773
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/20352370
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/1619184
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/17984925
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/17999037
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/15632340
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/17035414
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/22854408
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/23152374
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/17206009
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/16616466
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/18418555
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/9709941
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/16183794
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/17174255
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/19488681
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/17018656
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/20460213
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/12892384
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/22249877
http://www.nhlbi.nih.gov/guidelines/asthma/
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/20100026
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/16788707
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/14979636
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/14519140
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/9387944
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/15117041
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/8950334
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/15947931
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/15619138
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/17100159
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/23024853
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/11794633
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/20862466
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/20602497
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/2407766
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/14596323
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/2050185
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/11550076
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/7815675
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/15523949
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/19367681
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/16548135
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/20364677
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/3075242
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/20152120
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/18500945
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/17882141
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/10954032
http://archive.samj.org.za/1997%20VOL%2087%20Jan-Dec/9-12/Articles/09%20September/ENDOCRINOLOGY,%20METABOLISM%20AND%20DIABETES%20ISSUE/6.%20BIO-AVAILABILITY%20OF%20CALCIUM%20&%20MAGNESIUM,Johan%20B.%20Ubbink.PDF
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/2056930
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/22145139
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/8845076
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/2599796
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/3959594
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/2162644
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/8030111
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/21077987
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/18026717
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/16438932
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/22895810
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/19271420
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/15724865
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/11534129
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/12074744
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/11883552


 



Още новини

ВИДЕО: Арнолд Шварценегер нападнат в Африка

71 годишния бивш губернатор на Калифорния е нападнат и изритан брутално в гръб от непознат мъж. Неприятната случка се развива по време на състезание за скачане на въже, на което Арнолд е бил гост съдия.Правейки си селфи с ...

GO ON Nutrition - Нова марка в наличност!

GO ON Nutrition е марка хранителни добавки, която базира цялостното си развитие върху целта си да представя спортни добавки с премиум качество и на конкурентни цени.Опитът, съвременният ноу-хау, високотехнологичните ...